Когнитивното инженерство е прилагането на научни открития и инженерни принципи и модели към познавателната способност. Ако разберем как хората възприемат и мислят, ще можем да създадем интерфейси, които да ангажират умовете ни по един по-естествен и непринуден начин. Практиките от Когнитивното инженерно проектиране, успоредни на и различни от конвенционалния UX дизайн и ориентирания към търговия брандинг, могат да доведат до значителни, почти парадоксални подобрения:

• възможност за визуализиране на ориентиран граф с 6,000 върха и с 20,000 ребра помежду им, който да позволява едновременното онагледяване на глобални тенденции и индивидуални връзки;
• 20:1 ускорения, които хората да намират за по-приятни;
• 50x повече плътност на данните в графичните изображения, което улеснява значително четенето на данни;
• инструменти за пренос на данни, които едновременно с това са творби на изкуството и все още привличат тълпи в музеите.

В тази лекция ще разгледаме примери за тези резултати и ще надникнем в някои от обясненията за това как и защо те работят. Ще представим и как тази близка връзка на човешкия мозък с компютрите разширява умствения ни капацитет, особено за проблеми, които в момента смятаме за неразрешими—точно както четката на художника предлага решения, които художникът сам по себе си (както и четката!) не биха могли да достигнат самостоятелно.

Ще разгледаме темата защо нивото на информационна сигурност е важно не само за конкретната организация, а за развитието на дигиталното ни общество като цяло. Има ли дигитален "Пърл Харбър" и нужно ли е да има голямо катастрофално събитие с физически щети, за да осъзнаем, че строим дигитално бъдеще върху несигурни основи. Презентацията ще съдържа и технологична конкретика за това какво и как можем да подобрим в системите, които създаваме и ползваме.

Можем да погледнем на бягството от ескейп стая като сбит краш курс за разработка на продукт. За един час можете да разберете бързо къде са слабите и силните страни на екипа ви, на процеса, по който сте свикнали да работите, как да го подобрите и да го направите по-лесен и забавен. Има ли слабо звено между вас, познавате ли силните си страни, защо не успявате да доставите навреме продукта, как се справяте под напрежение… Всички отговори може да намерите след прекаран един час в опит да избягате от тъмна стая решавайки пъзели и загадки. Надя ще ви разкаже защо опита с ескейп стаите я прави по-добър мениджър, професионалист и като цяло по-добро човешко същество.

От мазето със сървърите и суичовете, някак се въздигнахме в облаците. И се реем в тях и скалираме и се проектираме... От програмисти, теоретици, математици трябваше да полетим и да еволюираме в митичното създание "ДевОпс", или човек, който се рее в облаците и оправя разни проблеми по тях, а компаниите дават луди пари на Амазон (да речем). Искам да си поговорим за AWS и има ли смисъл от неща като него (Azure, Google Cloud). Искам да си поговорим какво е да станеш ДевОпс от програмист (защото няма кой друг) и кое е по-тежкото. Ще си поговорим и за гигантски production системи и поддържането на живота им. Истината е, че ако системата е гигантска, да я поддържаш ръчно в мазето става много сложно. Но и няма сребърен куршум, понякога облачните услуги не вършат работа. Като цяло искам да ви разкажа за моето реене в облаците, защото напоследък само това правя (освен че гледам в безкрайна точка на стената в останалото време).

В тази лекция ще разгледаме теорията, която стои зад Angular. В началото на презентацията ще се съсредоточим върху статичните спрямо динамичните системи и ще изясним какво място заема Angular в целия спектър. Ще обсъдим различни процеси, свързани с разработката на софтуер с отворен код, и ще разгледаме мотивацията зад техническите решения, които оформят посоката на софтуерната рамка.

Живеем във време, в което достъпът до факти и информация става все по-лесен и бърз. Понякога в хората започва да се прокрадва усещането, че времето прекарано в учене е "загубено", защото всичко, което някога ще им потрябва е на разстояние от само няколко щраквания с мишката и клавиатурата. Така ли е наистина обаче? Или пък нещата са по-сложни и всъщност от хората се изисква да вложат много повече време в своята подготовка, за да могат да оперират ефективно и ефикасно в новия свят?

Мултитаскингът е труден и при възможност трябва да се избягва. Опитните разработчици и архитекти знаят това много добре. В тази лекция Мариян ще говори за разликата в прилагането на мултитаскинг чрез много процеси, чрез много нишки в един процес, както и чрез влакна (ко-процедури) в един процес. Ще научим за предимствата, недостатъците и проблемите при заключване на всеки един от тези похвати. Ще има примерни програми на разположение в github акаунта на Мариян.

Наличието на все повече данни от използването на образователен софтуер при съвременните ученици влияе и на промените в моделите на преподаване. В някои случаи обаче, въвеждането на технологии може да доведе до понижаване на резултатите на учениците. В лекцията си Иван Господинов ще изложи някои съвременни академични критики към използването на дигитални инструменти и т.н. datafication на образованието. Кога една дигитална образователна среда подпомага самостоятелното учене и кога опростява обучителния процес и понижава качеството му? Какви принципи трябва да възприема един образователен софтуер, за да отговаря на критериите за качествено образование?

Дейвид Кремин е мениджър на фонд за рисков капитал от 22 години. Благодарение на опита си във финансирането на над 100 бизнеса той е разработил концепция, по която може да се определят пазарните възможности за продукти и услуги за компании на ранен етап. Как да проектираме един продукт? Защо искаме да го създадем? Как да го продаваме? Какви процеси трябва да използваме? Заслужава ли си изобщо да се нагърбим с това начинание?